Tuesday, March 22, 2016

Avon Planet Spa with White Tea...

   Здравейте,в този първи ден от пролетта.Днес ми е едно леко,весело и айляшко...сигурно е от хубавото време.
   И понеже със смяната на сезоните се сменя и грижата за кожата,реших да ви покажа какво ползвам от известно време.


   С тази серия на AVON се сдобих поетапно,първо маската,която купувам и ползвам вече за пети или шести път,след това реших да пробвам и измиващия гел,а съвсем наскоро се сдобих и с ексфолианта за лице.Мога да кажа,че това е една прекрасна грижа за кожа като моята.Както съм казвала и преди,аз съм със смесена кожа и не е лесно да се налучкат правилните продукти за нея,особено,когато вече си минал 30-те.
   Маската ми е любима,от онези,дълбоко почистващите,дето си ги махаш като маска от лицето.Освен,че почиства добре, винаги ме и разсмива.Измиващия гел го ползвам сутрин и вечер,не се пени много и не ми изсушава кожата, доволна съм.Оставя кожата мека и приятна на докосване,но това,че не изсушава е най- големият плюс за мен-мразя да ми опъва кожата на лицето.Ексфолиантъте нежен,с не много големи гранулки,не протрива,а заглажда приятно.Аз не мога да си позволя груби ексфолиант,защото вече възрастта не разрешава,над 30 се ориентирах към по-щадящи продукти.За всеки случай ,никак не ми се искаше да се разделям напълно с ексфолиантите за лице,много обичам чувството на чистота, след като се измия с тях.
   Ароматът на продуктите е адски дискретен и приятен,не дразни в никакъв случай,така че,ако и на вас ви се иска да пробвате нещо леко,пролетно и освежаващо,не се бавете :)

Monday, March 21, 2016

Созопол-градът на любовта...

   Тази година,за 14 февруари,с любимия решихме да не си подаряваме червени сутиени,гащи на сърца и други ненужни неща,а решихме да си подарим екскурзия до Созопол.Тъй като,любимия имаше изпит точно на 14 февруари и то не по какво да е,а по химия ( която,лично на мен,ми убива всякакво желание за празнуване),та затова отложихме пътуването за почивните дни около 3-ти март.Добра идея беше това,повече дни далече от къщи и повече нови места за разглеждане.
  Тръгнахме на 4-ти март,на пътя беше спокойно,нямаше много коли и бързо стигнахме Бургас,където обаче ни чакаше гръмотевична буря и градушка.Ето малко фото:


  Не можахме да постоим много в Бургас,пък и нямаше смисъл,времето никак не беше подходящо за разходки.Тръгнахме към Созопол,а пътят беше осеян с ледени топчета :) Пристигнахме и заваля,затова се скрихме в Пицария "Жоан" и хапвайки в приятна обстановка се наслаждавахме на залива,който беше красив,независимо от дъжда:


   Някои хора казват,че зимата,морето било грозно и страшно-вече втора година ходя на морето през зимните месеци,като първия път беше през декември на Балчик,мисля,че или обичаш морето всякога или винаги ще му намираш кусур...
  Бяхме се поизсилили с поръчката (очите са по-големи от глада,понякога),та се наложи да си додъвкваме пицата в хотелската стая.Спахме като къпани,дори самата близост с морето ме кара да се успокоявам.
  На другия ден,решихме да идем до блатото Алепу,което е близо до Созопол,там блатото никак не ни впечетли,но пък плажът Алепу ни взе акъла.Блатото не можахме да огледаме,духаше и беше доста студено,но по плажчето се разходихме,посъбрахме мидички и рапани,порадвахме се на пясъчните дюни и липсата на хотели,заведения и изобщо цивилизация.Плажът се наричал още и Шофьорския плаж,тъй като покрай него минава пътя към Приморско.Няма значение как се нарича,зарекохме се-лятото сме там.Макар,че много повече и двамата харесваме северното черноморие.Тук,любимият ми събира мидички...
   След като посетихме тая красота,вече бяхме доволно гладни,затова решихме да си намерим заведение с изглед към морето и да хапнем нещо морско,а какво по морско от мидички..ака се озовахме в "Боруна",където ни нагостиха с мидички каварма,докато гледахме морето.



  За наше щастие,времето реши да се пооправи и се отправихме към замъка в Равадиново.Малко по-иначе си го представях аз,но пак беше вълнуващо.Преди всичко трябва да кажа,че времето за посещение на това място е лятото,тогава,вероятно от разлистените дървета и отвсякъде бликащата вода,няма да си личи,че това всъщност е една строителна площадка.Иначе е красиво,ще стане още по-красиво,когато дойде лятото.Строяли го от 20 години,надяват се до 3 да е завършено.Ето и малко красота от там:




























   Преди да си тръгнем оттам,постояхме при Елза-пазителката на замъка.Прекрасно и добродушно куче,великанката Елза ни облиза и нацелува,а ние и обещахме да се върнем лятото с нещо специално за нея.




   Времето се беше оправило и се върнахме в Созопол,помотахме се из тесните улички на Стария град,пихме чай,поръчахме си неизменната пица,но този път в кутия и се отправихме към хотела.


























  На другата сутрин се отправихме към "Света Агалина",скален феномен в близост до Созопол.Оттам не ни се тръгваше,толкова красота,слънце,море и скали.И там си обещахме да се върнем,този път за по-дълго.





  Врящото море край "Света Агалина" ни изпрати с тъга и с обещание за още...Трудно се върнахме на пътя,още по-трудно откъснахме очи от отдалечаващото се море,за да влезем в горите на Странджа,на път за местноста Бакърлъка.За пръв път навлизах в тази планина,беше вълшебно-хареса ми,както харесвам и нашата Родопа планина,почувствах се у дома си :) Има нещо магично в спокойствието й,в шума на вятъра и песните на птиците,ще се върна...
  Гледката от мястото,на което се е намирала старата крепост е удивителна:
 Земята и морето като на тепсия,в краката ни,а зад нас е омайната гора и птичите песни.Медни рид или Бакърлъка е място,което си заслужава да се посети,а лятото ще е още по-невероятно,когато всичко се раззелени,а морето стане още по-светлосиньо.
  Оттам потеглихме към Бургас,който ни изпрати слънчев и приветлив,не като на идване:
 Така завърши нашето пътуване,отново с пица,в Пицария "Палас" на ул.Богориди  в Бургас и после магистралата и пътя към дома.Е,отбихме се и в бургаското Джъмбо,то без това може ли...

Wednesday, March 2, 2016

Студено пресовано кокосово масло от Zoya Goes Pretty ®

  Здравейте,днес ще ви разкажа за един разкош,чието ежедневно използване ми доставя невероятно удоволствие.Ако всяка жена има любима част от всекидневната грижа за външноста си,аз мога да кажа,че моята е вечерното ползване на Кокосовото масло на Zoya Goes Pretty ® :
    Съвсем случайно попаднах на тази марка,докато си търсех онлайн магазин за здравословни храни и ми хареса цялата идея на сайта.Реших да си поръчам едно масло,заедно с другите неща за хапване,за да видя как ще ми се отрази.Нямах представа,че ще се влюбя...
  Маслото е в съвсем обикновено бурканче с капачка на винт и етикет от Zoya Goes Pretty ® ,но вътре се крие ароматен кокосов дух от Шри Ланка :) Маслото е с твърда консистенция,но щом влезе в допир с кожата,се разтапя и се разнася много лесно.Попива бързо в моята смесена кожа,аромата е лек и ненатраплив,но достатъчно силен,за да се усети.Моя мъж казва,че мириша на Баунти :)
  Това масло е подходящо както за кожата на лицето,така и за кожата на тялото и за косата.Има го в една голяма част от козметиката по магазините,но използването му самостоятелно е несравнимо удоволствие.Не е подходящо за мазна кожа,в което няма нищо чудно,но за суха или смесена е направо божествено.Добавено в "купешката" козметика или използвано самостоятелно,при всички положения ще ми е фаворит сред маслата.
  Ползвам го вечер,на измито лице и след няколко намазвания налучках количеството,което ми е необходимо и вече не се налага попиване със салфетка,защото за 20 минути си попива напълно.Все още не съм го ползвала за коса,но когато го направя ще пусна още няколко реда към поста.За тяло,няма изобщо да коментирам,ясно е,че това лято,на плажа с мен ще бъде и бурканчето на Zoya Goes Pretty ® .Това със сигурност няма да ми е последната покупка от тях,   А вие ползвате ли други продукти от тази марка,ще съм благодарна за малко инфо за другите им масла.До скоро...

Tuesday, March 1, 2016

Масло от кайсиеви ядки на Икаров 55 мл./Apricot Kernel Oil 55ml

   Здравейте,днес ще ви разкажа как се понасяме с един често използван от мен продукт.Може би съм споменава,че съм фенка на маслата и ги предпочитам пред кремовете за лице,защото така поне знам какво слагам на лицето си и мога да разгранича реакциите на кожата към различните масла.Не казвам,че кремовете не са добър избор,даже аз използвам няколко крема,на които съм и голяма почитателка,но те са продукт на дълго търсене и не малко хвърлени пари на вятъра,докато налучкам :)
  Ето я и днешната причина да пиша- Маслото от кайсиеви ядки на Икаров:

   Моята кожа е нормална към мазна,а възрастта ми е 35 години,затова избрах това масло за ежедневна грижа,понеже е подходящо за зряла кожа и е добър противник на бръчките.Позлвам го сутрин вместо крем,върху имито и подсушено лице.Количеството на мен ми идва множко,защото е доста мазно и върви бавно,а е препоръчително да се използва до три месеца след отварянето.След като го разнеса хубаво,изчаквам 20 минути да попие,каквото попие,и после си попивам лицето с много фина хартиена салфетка,за да махна излишната мазнина.През целия ден си чувствам кожата много добре и никога не ми се е случвало да ми "опъва",явно си я овлажнява достатъчно.
  Освен,че опаковката е голяма,другия минус за мен,е че,пластмасовата бутилчица е адски неудобна за ползване.Има нещо като дозатор,който би трябвало да пуска по малко масло,като наклониш шишето,за съжаление обаче,когато изобщо успея да изкарам нещо от шишето,то никак не е малко и винаги се олива,а маслото гранясва и затова не бива да се олива.Изобщо на магия е...
  Аз лично си пресипвам в малко стъклено шишенце с помпичка,така ограничавам "излива" :)
Като цяло,маслото е добро,нямам никакво раздразнение на лицето,никакво неприятно усещане и проблеми.Поръчала съм си сега същото масло,но от един онлайн магазин,на друга марка и скоро ще мога да направя сравнение,между двете.
 Благодаря ви,че бяхте с мен и ще се радвам,ако споделите вашето мнение за това масло :)