Тръгнахме на 4-ти март,на пътя беше спокойно,нямаше много коли и бързо стигнахме Бургас,където обаче ни чакаше гръмотевична буря и градушка.Ето малко фото:
Не можахме да постоим много в Бургас,пък и нямаше смисъл,времето никак не беше подходящо за разходки.Тръгнахме към Созопол,а пътят беше осеян с ледени топчета :) Пристигнахме и заваля,затова се скрихме в Пицария "Жоан" и хапвайки в приятна обстановка се наслаждавахме на залива,който беше красив,независимо от дъжда:
Бяхме се поизсилили с поръчката (очите са по-големи от глада,понякога),та се наложи да си додъвкваме пицата в хотелската стая.Спахме като къпани,дори самата близост с морето ме кара да се успокоявам.
На другия ден,решихме да идем до блатото Алепу,което е близо до Созопол,там блатото никак не ни впечетли,но пък плажът Алепу ни взе акъла.Блатото не можахме да огледаме,духаше и беше доста студено,но по плажчето се разходихме,посъбрахме мидички и рапани,порадвахме се на пясъчните дюни и липсата на хотели,заведения и изобщо цивилизация.Плажът се наричал още и Шофьорския плаж,тъй като покрай него минава пътя към Приморско.Няма значение как се нарича,зарекохме се-лятото сме там.Макар,че много повече и двамата харесваме северното черноморие.Тук,любимият ми събира мидички...
След като посетихме тая красота,вече бяхме доволно гладни,затова решихме да си намерим заведение с изглед към морето и да хапнем нещо морско,а какво по морско от мидички..ака се озовахме в "Боруна",където ни нагостиха с мидички каварма,докато гледахме морето.
За наше щастие,времето реши да се пооправи и се отправихме към замъка в Равадиново.Малко по-иначе си го представях аз,но пак беше вълнуващо.Преди всичко трябва да кажа,че времето за посещение на това място е лятото,тогава,вероятно от разлистените дървета и отвсякъде бликащата вода,няма да си личи,че това всъщност е една строителна площадка.Иначе е красиво,ще стане още по-красиво,когато дойде лятото.Строяли го от 20 години,надяват се до 3 да е завършено.Ето и малко красота от там:
Преди да си тръгнем оттам,постояхме при Елза-пазителката на замъка.Прекрасно и добродушно куче,великанката Елза ни облиза и нацелува,а ние и обещахме да се върнем лятото с нещо специално за нея.
Времето се беше оправило и се върнахме в Созопол,помотахме се из тесните улички на Стария град,пихме чай,поръчахме си неизменната пица,но този път в кутия и се отправихме към хотела.
На другата сутрин се отправихме към "Света Агалина",скален феномен в близост до Созопол.Оттам не ни се тръгваше,толкова красота,слънце,море и скали.И там си обещахме да се върнем,този път за по-дълго.
Врящото море край "Света Агалина" ни изпрати с тъга и с обещание за още...Трудно се върнахме на пътя,още по-трудно откъснахме очи от отдалечаващото се море,за да влезем в горите на Странджа,на път за местноста Бакърлъка.За пръв път навлизах в тази планина,беше вълшебно-хареса ми,както харесвам и нашата Родопа планина,почувствах се у дома си :) Има нещо магично в спокойствието й,в шума на вятъра и песните на птиците,ще се върна...
Гледката от мястото,на което се е намирала старата крепост е удивителна:
Земята и морето като на тепсия,в краката ни,а зад нас е омайната гора и птичите песни.Медни рид или Бакърлъка е място,което си заслужава да се посети,а лятото ще е още по-невероятно,когато всичко се раззелени,а морето стане още по-светлосиньо.
Оттам потеглихме към Бургас,който ни изпрати слънчев и приветлив,не като на идване:
Така завърши нашето пътуване,отново с пица,в Пицария "Палас" на ул.Богориди в Бургас и после магистралата и пътя към дома.Е,отбихме се и в бургаското Джъмбо,то без това може ли...
This comment has been removed by a blog administrator.
ReplyDeleteБлагодаря :)
Delete